В Ивайловградско скланят глава пред паметта на жертвите от 1913 година

• Общата среща преклонение ще е на върха над село Хухла по време на традиционните празници „Мистериите на Хухла“ на 23 септември

• „Тракийският погром няма равен на себе си в новата ни мъченическа история“ - Тези думи на проф. Любомир Милетич най-ярко очертават пропитата с кръв страница в българската история - етническото прочистване на българите от Тракия през 1913 г.

През май преди 110 години стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар. Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които старци, жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна. Мнозина изследователи наричат неописуемите безчинства в Тракия „новия Батак“.

Пет години по-късно излиза книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ Тя е писана по горещи следи на престъпленията, чрез лични разговори с оцелелите, с посещения в изпепелените села. Сухата статистика се превръща в история за унищожени животи, пропилени съдби, разбити семейства.

Безмилостната сеч тръгва на 2 юли от Булгаркьой, Кешанско, едно от най-многолюдните български села в Одринска Тракия. Там са избити 1100 жени и деца и 350 мъже.

Унищожени са всички български села в Малгарско и Узункюприйско. На грабежи и убийства са подложени българите в района на Лозенград, Визе, Мидия, Бунар хисаар, Люлебургас, Бабаески, Ортакьой.

Ето потресаващият календар на палачите:

- 9 юли – в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

- 10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

- 13 септeмври - в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;

- 23 септември - в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи, 400 жени и деца са изнасилвани в продължение на 4-5 дни от редовна войска и башибозук;

- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;

- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

- в Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

- бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи в кладенци;

- при преминаването на река Арда край с. Ятаджик са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.

Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.

„Насилието и страданието в книгата на проф. Милетич се разкриват като кръговете на ада, всеки следващ все по-ужасяващ и по-смразяващ от предходния... Изправено пред зловещата, но обективна картина на разорението, точно и правдиво нарисувано, нормалното човешко съзнание се бунтува, не може да си представи, че всичко това е било възможно да се случи“, пише проф. Светлозар Елдъров.

„Родното ми село Покрован е едно от разорените села в Ивайловградско“, казва в Хасково историкът доц. д-р Георги Граматиков. Избити са повечето от мъжете в селото - затворени в една от стаите в училището, разстреляни и после доубити с щикове. Жените и децата са подкарани към Одрин, а селото, заедно с църквата - опожарени. Семействата на моите родители преживяват една жестока човешка драма. В детските си години съм слушал неведнъж спомените на оцелелите. Днес в селските гробища стоят запазени каменните надписи на тези, които близките са успели да погребат.“

Кървящата рана от трагичната 1913-та няма как да зарасне. През 2013 г. 33-ма известни български историци излизат с открито писмо Народното събрание да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Одринска и Беломорска Тракия. „Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние геноцид, се казва в писмото. Нашата отговорност пред паметта на избитите ни предци, между които хиляди жени и деца, ни задължават да припомним на света за злодеянието“, категорични са учените, на първо място сред които е акад. Георги Марков.

„Искахме внимание и признание, чувахме сякаш кръвта на мъртвите ни предци – „Разорението“-то да се знае от всички българи, да се изучава наравно с Батак, Перущица, Брацигово. Ще го поискаме пак - на митинга в Хухла на 23 септември ще отпратим гневно писмо и до Парламента, и до Президента от името на тракийските наследници, които не отмъщават, но не забравят! Искаме нашата, българска трагедия, да влезе в учебниците наравно с другите,“ казва днес Иван Бунков, главен редактор на вестник „Нов живот“ в Кърджали, инициатор на предстоящия, на 23 септември, възпоменателен събор в община Ивайловград под надслов „Камбаните на паметта 1913 – 2023“.

В Ивайловград е създаден Инициативен комитет начело с кмета на общината Диана Овчарова за отбелязване на трагичната годишнина. Панихиди в памет на невинните жертви ще бъдат направени и в деветте села, разорени по време на кървавите събития.

...Точно за такива дни, в които безмълвни коленичим, незабравимият Ивайло Балабанов написа:

„...за всеки спомен, за всяка жертва,

душата ми трябва да бъде черква,

в която с чембер и черна риза

на Тракия святата памет да влиза...“