Паметници в Сливен на четниците на Стоил войвода – по документи, съхранявани в Държавен архив – Сливен

През 2026 г. се навършват 150 години от Априлското въстание – от избора за свобода, от избора за изправяне срещу статуквото, с надежда и вяра за по-добро бъдеще за поколенията. Едва ли има българин, който не е наясно с историческите събития през пролетта на 1876 г. – за подготовката, провеждането и последиците от това събитие, свързано с националноосвободителното движение в България, за жестоките наказания срещу тези, които искат да бъдат свободни. Но колко от българите знаят къде има и е имало паметници, посветени на събитията през 1876 г.?

В далечната 1876 г. в Сливен като център на Втори революционен окръг се надигат въстаници, предвождани от Стоил войвода. За жалост въстанието е жестоко потушено. Следва масов терор върху българското население. В писма до екзарх Антим I от 25 май/ 6 юни 1976 г. Сливенският митрополит Серафим го осведомява за четата на Стоил войвода, за злодеянията на турците в Сливен, за ограбването и опожаряването на с. Бояджик, Ямболско (пълните текстове на писмата са дигитализирани и могат да се прегледат в Информационната система на държавните архиви – фонд 44К, оп.3, а.е. 1).

За събитията през пролетта на 1876 г. може да се прочете и в документите на Сливенското градско управление – свидетелства и заявления на поборници, които описват и представят събитията, видени през техните очи:

„Долуподписаните сливенски граждани съвременници на поборника Тенчо Кънчев из гр. Сливен с настоящето си свидетелстваме, че действително речения Тенчо Кънчев участва в Сливенското въстание с оръжие в ръка през 1876 г. против турската власт, в четата сформирана в гр. Сливен и предводителствана от Стоил войвода (Тенчо Кънчев) тогава беше на 21-годишна възраст и в сражението на 11 май същата година четата с турските потери в балканът между селата Нейково и Раково и местността Демир капия гдето биде разбита и разпръсната, речения Тенчо Кънчев падна убит от турските потери и главата му отрязана и нанизана на щик, още отнесена от потерите в Сливен и предадена на турските власти…“ 14 юли/ 26 юли 1896 г. (фонд 46К, оп.1, а.е. 247, л.87).

„ Свидетелство от апр. 1897 г. Сливенското градско общинско управление дава настоящето свидетелство на Димитър Кутев от гр. Сливен… в удостоверение на това, че от сведенията, които общинското управление събра от няколко сливенски граждани, се установява, че в 1876 г. през зимата в къщата на речения Димитър Кутев са се прикривали известните въстаници, а именно: брат му Андон Кутев, Стоил войвода, Иларион и Георги Икономов, които през пролетта на същата година излезли в Сливенския балкан гдето организирали въстаническа чета под войводството на Стоил войвода и че тази чета през лятото се е сражавала с турската войска и след като била разбита, едни от тях (въстаниците) били хванати живи между които бил и брат му Андон Кутев, когото тогавашното турско правителство осъдило на смърт чрез обесване и го обесило на 30 юни 1876 година“ (фонд 46К, оп.1, а.е. 248, л. 57) и други свидетелства, съхранявани във фонда на Сливенското общинско управление.

Останалите живи поборници не забравят идеята, която са защитавали, не забравят своите другари. От документите, съхранявани в Държавен архив – Сливен се осведомяваме за желанието на местните жители да остане жив споменът за мъжете изгубили най-ценното – живота си. Съратниците на Стоил войвода и четниците му помнят и им отдават почит – има инициатива за поставяне на паметник – в протокол от заседание на Сливенски градски общински съвет №14 от 27 апр./ 9 май 1897 г. разбираме за тяхна проява:

„… Прочете се прошението на трима от поборниците на град Сливен – Нено Господинов, Петър Кара Костов и Георги Бошнаков, с което настояват, че имали намерение след извършване църковния обред, да поставят приготвения от тях дървен кръст, който ще служи за временен паметник на избитите, избесените и измрелите лица, участвали в Сливенското въстание през 1876 година молят за тази цел: 1) да им се отстъпи избраното от тях за поставяне на кръста общинско място на баира отгоре Четирикласното девическо училище, което оттам ще оградят и украсят…

Съвета… реши да се удовлетвори просбата на просителите като им се отпусне общинско място отгоре над Четвъртокласно девическо училище, състоящо около 4 декара, на което да поставят големия кръст, който да служи за привременен паметник и да го заградят…“ (фонд 46К, оп.1, а.е. 15, л. 47,48). Паметта на четниците не е забравена и от останалите сливенски граждани – голяма част от тях изказват желание всяка година през месец май да се отслужва панихида. Сливенския градски общински съвет взема под внимание желанието на жителите на града и в заседание №15 от 7 май/ 19 май 1897 г. общинските съветници решават: „… 1) Да се отслужва всяка година на 11 май панихида за избитите и измрели участници в Сливенското въстание през 1876 година и тоя ден да се празнува като местен градски празник…“ (фонд 46К, оп.1, а.е. 15, л. 48-49)

Години по-късно въпросът за въздигането на паметник отново се повдига пред Съвета – протокол №15 от 12 апр. 1927 г.:

„Заявление на комитета при Доброволческо дружество „Сливница“ и поборническото опълченско дружество „Шипка“, с което молят да им се отпусне мястото, на което са били обесени въстаниците Андон Кутев, Васил Желчев и Ставри Ненчев от Сливен, за построяване паметник на същото място…Мен ме боли и се срамувам, като виждам печалната действителност, че ний сливенци до днес не сме направили нищо за нашите герои – мъченици – селата направиха много повече от нас. Нека дадем пълната си подкрепа на инициативата подета от старите ветерани… Решение: Да се запази мястото, на което са обесени въстаниците Андон Кутев, Васил Желчев и Ставри Ненчев през 1876 г. за въздигане паметник по предварително одобрен проект…“ (фонд 46К, оп.1, а.е. 35, л. 100-102).

В кореспонденция между Константин Константинов и Георги Арнаудов през 1959 г. въпросът за паметника на четниците на Стоил войвода е на дневен ред за писателя:

Писмо от Константин Константинов до Георги Арнаудов „... Кога, по чие нареждане е съборен паметникът на Бармука (за четниците на Стоил войвода), който бе издигнат във времето, когато бях ученик в отделението и около който засаждахме дръвчета и правихме път до аязмото…“ (фонд 925, оп.1, а.е. 20, л.3)

и отговорът не закъснява:

„… Познатият Ви паметник на Стоил войвода, горе на Бармука, в циганската махала, е вдигнат. Намиращите се там кости се пренесени в градската градина, в непосредствена близост до братската могила на загиналите комунисти и партизани. Над тях е поставен отделен малък паметник, с надпис:

Тук са погребани четниците

Андон Кутев

Васил Желчев

Ставри Ненчев

Родом от Сливен,

от четата на Стоил войвода

Обесени от турските поробители…“ (фонд 925, оп.1, а.е. 20, л.14).

Покрай честванията на 90- и 100-годишнините от Априлското въстание Градски народен съвет – Сливен и Окръжен народен съвет – Сливен полагат големи грижи за реставрирането, укрепването, възстановяването и облагородяването на ценните архитектурни, исторически и други паметници на културата, за които преди това не са се полагало много внимание, поради липса на финансови средства.

Относно паметника на четниците на Стоил войвода – той отново е споменат в документите на Градски народен съвет – Сливен в предложение на комисията по преценка състоянието на паметниците на културата и паметни плочи в Сливен от 25 дек. 1957 г., в което предложение комисията заключават, че е:

„…Наложително е всички паметни плочи да се напишат наново, да се монтират нови здрави основи и по възможност да се поставят на еднаква височина…

… Комисията счита, че е съвсем нецелесъобразно преместването на паметника на четниците на Стоил войвода в градската градина…“ (фонд 616, оп. 3, а.е. 9, л. 8). Въпреки становището на тази комисия в някакъв момент се решава все пак паметникът да бъде преместен – от кореспонденцията между Константин Константинов и Георги Арнаудов може да се предположи, че това е станало между 1957 г. и 1959 г.

Вече през 1963 г. – видно от писмо от отдел „Просвета и култура“ към Окръжен народен съвет – Сливен до Градски народен съвет – Сливен от 4 юли 1963 г. споменатият мемориален паметник е включен към списъка на паметниците на културата в района на Сливен, които са зарегистрирани и се охраняват от държавата:

„10. Паметник на четниците на Стоил войвода от 1876 год. – гр. парк…“ (фонд 616, оп. 3, а.е. 9, л. 15).

В момента в градската градина на Сливен има паметна плоча, на която пише:

„Четници от четата на Стоил войвода

Обесени на 13 юли 1876 г.

Антон Кутев Ганчев

Васил Желчев

Ставри Ненчев“.

За жалост плочата е счупена …

Когато се говори за паметници в Сливен на Стоил войвода и четниците му – не трябва да се забравя и паметната плоча в местност Кушбунар. 60-те години на ХХ век са изключително интензивни за подновяване на историческите паметни знаци. В план за направа на пътеки, озеленяване, маркиране и озеленяване на туристически обекти и историческите места в района на ОУГ – гр. Сливен е предвидено с краен срок до 30 окт. 1960 г.:

„3/ а/ Маркиране пътя на четата на Стоил войвода от Кушбунар, Харамията, през Девичкова река, Енев кладенец, с. Нейково, м. Клепалото, Руен кладенец, Песи кладенец, с. Жеравна, Власов път, Ветрило, Хайдушки кладенец под връх Разбойна, Дядо Парунов чифлик, Кадън кория над с. Нейково, Пожара, Изтървана чука, Дели Радева лук Железни врата…“ (фонд 597, оп.1, а.е. 613, л. 46).

Информацията за паметниците на четниците на Стоил войвода, съхранявана в Държавен архив – Сливен е оскъдна, именно затова, който има повече информация и документи – с радост бихме обсъдили темата за паметта и подвига на Стоил войвода и четниците му – избрали пътя/ идеята за свободата на родината.

Изготвил: Радина Йорданова, гл. експерт в Държавен архив – Сливен.