Опазването на торфищата в Чаирските езера е основната мисия на тригодишния проект „Капсули биоразнообразие в Родопите“

Инициативата обединява НПО, учени от БАН, местната власт и бизнеса

Заемащи едва 0,1% от територията на България, торфищата са едни от най-интересните и богати на биоразнообразие екосистеми. Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи между селата Триград и Мугла – разположени от 1360 до 1460 м надморска височина са част от малкото торфени езера в нашата страна. Датирани в епохата на кватернера, те са се образували над десния бряг на река Чаирска. Езерата са неземно красиви, потънали в причудлива растителност и с изобилие от чиста родопска вода. А на торфените острови са запазени редки растителни видове.

Какво представляват торфищата и какво определя тяхната значимост като екосистеми?

Природният феномен торфище

Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока влажност и представлява неразградена растителност, превърнала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни видове. Находищата на торф се наричат торфища, а може би най-важната част от тях са торфените мъхове. И ако за образуването на дебел торфен слой са нужни стотици и дори хиляди години, то времето за изчезване на торфището при неблагоприятни условия е много по-кратко.

Торфищата са древни въглеродни депа, предлагащи убежище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално биоразнообразие. Въпреки че покриват само 3% от земята, те съдържат повече от два пъти повече въглерод в сравнение с въглерода, съхраняван във всички гори. Торфищата предпазват от наводнения и смекчават ефекта на сушата, намаляват риска от пожари и помагат за осигуряване на чиста питейна вода.

В последните векове обаче е в ход тяхното унищожаване. От пресушаване с цел земеделие, през изнасяне на торфа за гориво, до увреждането им заради изграждане на инфраструктура и пр. В същото време е доказано, че пресушените и увредени торфища са отговорни за 5,6% от глобалните емисии на CO2 годишно, което ги поставя над емисиите от авиацията и корабоплаването взети заедно. В допълнение загубата на торфища означава също загуба на биоразнообразие.

Торфищата в България

У нас те заемат обща площ от 800-900 хектара или около 0,1% от територията на страната и са местообитания на над 200 вида семенни и спорови растения и на над 120 вида мъхове. Торфищата се срещат най-вече в планините, на височина над 1600 м, и то изключително върху силикатни скали, разказва д-р Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Геологичната основа на България е особено пъстра, редувайки на относително малки площи силикатна и варовикова основна скала. Наред с климатичните особености това ограничава териториите, подходящи за развитие на торфища, добавя д-р Начева. Тя участва в екипа експерти, ръководен от Българска фондация „Биоразнообразие“, които през 2024-та се отправиха на две изследователски експедиции до Чаирските езера.

Седемте родопски езера

Чаирските езера в Западните Родопи са естествени свлачищни езера, което от геоложка гледна точка ги превръща във „временни обекти“. „Те живеят само няколко хиляди години“, пояснява хидробиологът Иван Христов. От тях само две са запазили естествения си облик, като Синия вир, най-младото езеро, все още има характер на езеро, а Самодивското езеро е напълно заето от торфище. Най-големите по размер езера са Големия и Кадиревия гьол, като най-големият торфен остров се намира в Големия гьол. Три от езерата (Кадирев гьол, Сини вир и Самодивското) попадат в границите на Защитена местност „Чаирски езера“, но за съжаление извън нея остава най-голямото и особено важно за биоразнообразието езеро Големия гьол.

До средата на 20 в. торфеният остров в Големия гьол представлявал торфище, обградено от ливади. Вероятно оттам идва името на местността (от чаир - ливада, пасище на турски език). Оказва се, че торфището в Големия гьол е старо, а самият торфен остров вероятно е на поне 2000-3000 години. Под него на дъното се откриват следи от други, по-стари слоеве торф. Сондажите показват, че в някои части езерото е дълбоко 11 метра, на места под торфения остров водния стълб стига до 5 метра, а под него се намира мощен пласт от дънни седименти.

Местни хора си спомнят как по тези ливади са пашували големи стада овце и са се отглеждали зеленчуци. През 50-те и 60-те години на 20 в. обаче Големия и Кадиревия гьол са превърнати в рибарници. Докато има риба и местата се поддържат, се запазва динамично равновесие. След това обаче папур и върби обрастват краищата на водните огледала и навлизат в самия торфен остров. Ако този процес не бъде спрян, той ще окаже пагубно въздействие върху ценното местообитание.

Капсули биоразнообразие

С цел дълготрайното опазване и поддържане на торфищата в Чаирските езера е в ход тригодишен проект под мотото „Капсули биоразнообразие в Родопите“ по инициатива на DEVIN и с основни партньори Българска фондация „Биоразнообразие“, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Министерството на околната среда и горите Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян и Държавно горско стопанство – гр. Девин. По него се предприемат спешни мерки за опазване на торфищата: прави се почистване на битови отпадъци; разработва се хидроложки проект с оптимални водни нива и технически решения за поддържането им; извлича се биомаса от водна растителност с цел тестване; разработва се предложение за разширение на Защитена местност „Чаирите” с 2,2 хектара.

И докато проучванията продължават, от екипа по проекта установяват тревожни промени. За последните 15 години дървесната растителност на торфения остров се е увеличила над два пъти, като голяма част от дърветата са бял бор. Оказва се, че завземането на торфища от бял бор е тенденция в цял свят, разказва Румяна Иванова от Българска фондация „Биоразнообразие“: „Проблемът е, че борът развива дълбока коренова система, която изсмуква вода и допринася за отводняването на езерата. Освен това корените им пробиват торфения остров и могат да се вкоренят в субстрата, ограничавайки способността на острова да се носи свободно по водната повърхност. Не на последно място, израстването на множество големи дървета (над 10 метра) заплашва острова от потапяне.“

Именно заради това екипът от експерти прибягва до изкореняване на младите фиданки, растящи върху торфения остров, и до премахване на кората на част от големите дървета. Така те постепенно ще изсъхнат и ще паднат върху острова и ще се превърнат в подходяща среда за развитие на ценните торфени мъхове.

Проектът „Капсули биоразнообразие в Родопите“ е много добър пример за обединяване на експертността и усилията на неправителствения сектор, учените, местната власт и бизнеса. Като представител на отговорния бизнес у нас DEVIN осигурява не само финансова подкрепа, а и доброволчески труд. Участието в проекта е част от стратегията на компанията „Извор на промяна“. По нея се изпълняват набор от дейности за опазване на водите и биоразнообразието в Родопите, където се