Специален кът посветен на Петър Матеев бе разкрит в местната библиотека

Котленската библиотека почете 80-годишнината от смъртта на своя патрон – Петър Матеев със специален кът в читалнята си. В него са разположени книги, документи и сборници, които самият котленец дарява на местната библиотека.

Петър Матеев е един от най-големите дарители на Котел. За първи път името му като такъв се появява в архивите през 1911 г. С негови средства е изградена и тържествено осветена на 1 август 1937 г. библиотеката-музей. Всичко, което притежава – документи, вещи, книги и др. е дарено именно на нея и читалището, а личната си библиотека, завещава на Народната библиотека в София.

За своето голямо дарителство Петър Матеев е наречен Благодетелят на Котел. Обявен е за почетен председател на читалище „Съгласие-Напредък” и за почетен гражданин на Котел. Днес една от улиците в града е наречена на неговото име.

Петър Матеев е един от най-известните, еродирани, родолюбиви българи. Той е общественик, журналист, сътрудник на много европейски и български издания. Произхожда от стар заможен котленски възрожденски род, а образованието си получава, както в Котел, така и в протестантски колеж на о. Малта и в Робърт колеж в Цариград.

През 1869 г. постъпва на работа в английската пощенска служба в Цариград. Под името Пит Матюсън, участва в една от най-известните археологически експедиции на д-р Джордж Смит при изследването на Месопотамия, а след кончината на Смит, Петър Матеев изготвя подробен доклад до Британския музей, където предава всичко открито по време на разкопките.

След Освобождението е назначен за секретар на английския дипломатически агент Палгрейв и присъства на всички заседания на Първото велико народно събрание. Като кореспондент на английски, американски и български вестници, Петър Матеев запознава българската и международната общественост с проблемите на върналата си свободата България, а в частност и с важни за Котел личности и събития.

Той е и частен секретар на ген.-губернатора на Източна Румелия княз Александър Богориди. Заема редица длъжности, докато достигне до директор на пощите и телеграфите в София. През 1887 г. е натоварен с тайна мисия, и под чуждо име установява връзка с Фердинанд Сакскобургготски, като го уговаря да приеме предложението да застане на българския престол. Десет години по-късно е консул в Одрин.

През 1904 г. е назначен за комисар на българското изложение в Сент Луис САЩ, а междувременно е натоварен да открие българско дипломатическо представителство в Атина.

На изложението България получава 56 медала, но Петър Матеев е загубил доверието на мин.-председателя Рачо Петров. Обвинен е, че е злоупотребил с много пари и е уволнен. Разследването доказва, че е невинен.

По време на Балканската война участва в английски комитет за подпомагане на пострадалите и се занимава с проблемите на бежанците. Една от най-ярките характеристики на Петър Матеев е неговото дарителство, което е семейна традиция. Прадядо му х. Георги е изографисан в Зографския манастир като негов ктитор. Неговият син Матей става ктитор на бургаския манастир „Св. Анастасия”.