Женски благотворителни дружество в Сливен през 1870-1944 г

Аргира Жечкова – основателка на Женско благотворително дружество „Майчина длъжност“
12.04.2022 / 16:51

Най-старото женско движение в Сливен е „Майчина длъжност“, основано от първата учителка Аргира Димитрова, родена през 1845 г. в Сливен, учила при Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. През 1865 г. става главна учителка в девическото училище, помещавало се в една къща на изселници, известно като „бабино Иванкиното училище“ на името на жената, която стопанисвала къщата.

Идеята за организиране на дружество, в което да членуват жени-домакини, се зародила в Аргира следейки поведението на нейните съгражданки без образование, които бидейки домакини, затворени в къщи при най-малкия допир с външни лица се смущавали и чувствали неудобно. Това им поведение доказало зародилото се желание на Аргира да организира нещо за тях, нещо което да им върне самочувствието и да ги въведе в обществения живот на града. Подпомогната и насърчена от своите колеги учители и най- вече под вещото ръководство на поета-учител Добри Чинтулов, в интимен кръг от просветени сливенки в 1870 г., тя слага началото на женското дружество „Майчина длъжност“. Устава е съставен от Добри Чинтулов и учителя Михаил Икономов. Дружеството има възпитателна и благотворителна цел. При обявяването му Аргира държи публична сказка на тема „За възпитанието на децата“. Още в самото начало се записват 170 членки. Според устава членуващите се разпределят в четири категории:

1. Основателки - плащали по една турска лира

2. Второстепенни членки – по половин лира

3. Спомагателни – по едно меджидие

4. Членки, внесли волни пожертвувания

За първа председателка е избрана Кортеза Попович, касиер – Щилияна Вичева и деловодителка – Аргира Жечкова. Събират се всеки празничен ден в училището и Аргира изнася сказки свързани с възпитанието и образованието, обсъждат се теми от ежедневието на жената-домакиня.

През 1871 г. за главна учителка в града идва Зюмбюла Талимова, родом от Стара Загора, завършила девическия институт в Белград. Още от самото начало тя се включва в женското дружество, като започва редовно да изнася сказки върху възпитанието на децата. Като добра литераторка и знаеща чужди езици превежда на български език Шилеровия Вилхем Тел. Под надзора на двете учителки дружеството засилва своята дейност и трайно променя живота на своите членки.

Насърчавани от двете учителки някои от жените започват да изнасят публични сказки в читалището по теми взети от живота в града и страната. Често темите са обект на статии в списание „Читалище“ издавано и редактирано в Цариград.

През 1874 г. Аргира като председател на дружеството заминава за Румъния, където от богатите там сливенци успява да събере завидна сума, както за българските училища в Сливен, така и за женското дружество. Най-голяма сума дал богатият сливненец Николай Ценов, който поставя основите на „книжовното дружество“ станало по късно Академия на науките. Когато се връща в Сливен, Аргира организира неделни курсове за неграмотни жени. По нейна инициатива дружеството изпраща в Русия една много способна ученичка да продължи образованието си. Понеже майка ѝ не искала да я пусне сама заминава с нея, като нейната издръжка се поема също от дружеството. Става традиция „Майчина длъжност“ да изпраща способни ученички да довършват образованието си в Русия и Чехия, за да могат да станат учителки от каквито Отечеството има нужда. Освен това срещу големи празници дружеството снабдява бедни деца с дрехи, обувки и дребни пособия.

По настояване на дружеството през 1879 г. Сливенска българска община взема решение „Новозакупените къщи до градския часовник да бъдат част от Девическото училище, в което ще могат да учат до 80 ученички“, с което се разширява съществуващото вече Девическо училище.

За времето от Априлското въстание 1876 г. до Освобождението 1878 г., по съвет на сливенския митрополит Серафим, дружеството преустановява своята дейност, като книжата и печатите им са заровени на сигурно в земята.

За първите години след Освобождението липсват данни за дейността на дружеството, което подновява своята дейност съобразно нуждите и духа на времето.

В спомените на Теодора х. Димитрова четем за женското дружество: „В едва що освободения Сливен щом се узнало, че за директор на Общинската банка иде евреина Шмид (съмнителен човек), назначен от англичаните, мъжете, за да не предизвикат някаква намеса от страна на Англия, се оттеглили, като оставили жените да пазят касата. Около 40-50 жени, млади разбира се, защото между тях имало и кърмачки, се настанили на рогозки на двора около входа на банката и със сопи удряли по калдаръма, щом някой се приближал до вратата на банката и гръмогласно викали: „Не даваме кацата (т. е. касата), нещем Симиди (т.е. Шмид)“. Било голяма олелия. Руските окупационни войски се смеели, а мъжете се извинявали, че са непричом (нямали нищо общо), като скришно носели на жените си хляб и маслинки, както и децата, за да ги накърмят. Това продължило около 20 дни, докато Шмид тайно си заминал.“

Когато Аргира и Зюмбюла напускат Сливен (1883-1886 г.), женското дружество се поема от жени от най-видните сливенски родове. В настоятелството влизат дъщерите на видния търговец Русчо Миркович, на Саръиванов, на Хаджи Тодор Козаров и др. Това става с цел да се засили финансовото положение на дружеството, за да може да се проявява на широко благотворителната дейност. Най-много средства са събирали Мария Саръиванова и Суна поп Георгиева. Подпомагали са особено много осиротели бедни девойчета от Сливен и околията. Все така основната длъжност на „Майчина длъжност“ остава благотворителността.

При построяването на читалище „Зора“, дружеството дава сумата от 10 000 лева, срещу добиване правото да прави събранията си в читалището и да ползва залата за своите вечеринки. В началото на XX век в управата влизат млади, интелигентни и образовани жени като Тинка Върбанова, Зоица Миркович, Ангелина Арнаудова, Руска Калова. Председателка става Стойка Милкова-Иванова, подпредседател Геника Попова и деловодителка Мария Симитчиева. Това настоятелство е едно от най-дейните и е преизбирано няколко пъти. Дружеството наброява 300 членки. Следва се традицията да издържа бедни момичета за учителки. Всяка година се отпуска стипендия на ученички да завършат гимназиалното си образование в Стара Загора. Дружеството събира средства от грандиозни балове, разиграва лотарии с подредени скъпи предмети подарени от членките и богати граждани. Прави разпродажба на ястия и сладкиши приготвени от всяка членка. За направата на сладкишите дружеството урежда курсове по сладкарство водени от известни майстори-сладкари. От всичко това дружеството има високи доходи и вече има мечта да си построи голяма сграда за сиропиталище. Това става една от големите цели на „Майчина длъжност“. Председателка на дружеството по това време е Пеша Кювлиева (жена на индустриалец), завършила Роберт колеж, знаеща руски, турски, гръцки, френски и английски езици, жена с всестранна култура и високо интелектуално ниво. Тя смело ръководи женското дружество като го води към нови цели и успехи в навечерието на Балканската война.

През 1908 г. в града пристига Ана Карима, коята с помощта на учителките напуснали по-рано женското дружество създава и поставя началото на Български женски съюз, който според устава си ще се бори за равноправието на жените. Тя начертава основния път по който трябва да върви дружеството. На събранието присъстват около 50 жени, които единодушно приемат идеите на Анна Карима, а за име на новото женско дружество избират „Равноправие“. За председател е избрана Донка Спиридованова, собсвеничка на детска забавачница в която се провеждат сбирките, за подпредседателка Пенка Тодорова (зъболекар), съветнички Недка х. Георгиева и Ганка Демирева (учителки) и секретарка Теодора Захариева (учителка). За касиер на дружеството е избрана Димитрина Арнаудова (учителка), контрола: Мария Атанасова и Цветана Пенкова (учителки). Дружеството е бедно, разчита единствено на членския си внос, то не може да предприема мащабна пропагандна кампания. За разлика от „Майчина длъжност“, „Равноправие“ не се занимава с благотворителна дейност и затова неговата каса остава празна.

В същото време „Майчина длъжност“ водено от своята председателка Пеша Кювлиева просперира и развива с успех своята основна дейност – благотворителността. В ход е изграждането на сиропиталище, в което да бъдат приютени децата сираци от настоящата война. Когато то най-сетне е готово и открито с бляскава церемония от П. Кювлиева, военното министерство го взема за пансион на момчета-сираци от войната. „Майчина длъжност“ наема малка сграда където приютява 20 момичета сирачета.

След Пеша Кювлиева председателският пост се заема от Щилияна Шишкова Панова. Тя е вдовица на офицер, загубила единствения си син – подпоручик в Балканската война. Със своето спокойствие и майчина загриженост тя се превръща в истинска майка-закрилница за всички сираци, настанени в пансиона и наетата къща.

През военните години дружеството морално и материално подпомага „Червения кръст“.

След Първата световна война начело на дружеството застава новодошлата сливенска снаха Стела Русчева, жена на индустриалеца Андон Русчев, завършила университет в Брюксел специалност „Социални науки“, бивша учителка. През 1924 г. дружество „Майчина длъжност“ става член на Български женски съюз и припознава програмата му. В дружеството започва да се говори за равноправие и учителките членуващи в женския съюз „Равноправие“ се завръщат в „Майчина длъжност“. „Равноправие“ престава да съществува. В настоятелството на „Майчина длъжност“ веднага са избрани учителките Ил. Балева и Теодора х. Димитрова. „Майчина длъжност“, ръководена от Стела Русчева, смело отваря врати за нови начинания. Дружеството трябва да разшири своята дейност. Вниманието вече е насочено към икономическото освобождаване на жената, а това може да стане единствено с професионалното образование.

В 1932 г. дружеството купува училище „Надежда“ на Иванка Загорска с целия архив и инвентар, като условието е тя да остане директор. Така училище “Надежда“ става девическо училище „Майчина Длъжност“. Училището е на издръжка с годишна субсидия от Министерството на търговията и заплата за една учителка. Подпомагано и от дружеството то се развива с голям капацитет и е най-доходното перо за „Майчина длъжност“ до 1948 г. когато става Държавна осмокласна гимназия под ведомството на Министерството на народната просвета.

През 1935 г. с голямо градско тържество се отбелязва юбилея на създателката на „Майчина длъжност“ Аргира Жечкова. Целият град се стича да празнува този ден в знак на благодарност и признателност. Изнасят се речи, доклади за дейността на дружеството.

След училището идва ред и на детските домове. Такива се създават: в центъра на града, в квартал Ново село и на ул. „Асеновска“ за работническите деца на фабрика „Андонов-Михайлов“, на издръжка от фабриката под контрола на дружеството.

През 1940 г. Юрдана Петрова Ненчева завещава на дружеството къщата си с цялото имущество, която да бъде превърната в родилен дом за бедните гражданки. Така се създава и първия родилен дом под ръководство на дружеството, носещ името на своята благодетелка и дарителка.

За ръководството и контрола на всички институции под егидата на дружеството, то разделя членките на комисии всяка отговаряща за своя институция. За детските домове отговорници са назначени Елена Петрова и Надка Х. Георгиева-Фотева, за родилния дом - Кета Русчева, за стопанското училище - Марийка Арнаудова, за яслите при сиропиталището – Елка Чаушева. Всяка отговорничка има за помощници членки на дружеството. Освен тези комисии има отдел по културата, финансова контрола и др. Продължава се с изнасянето на сказки, пишат се реферати, издават се списания.

През 1940 г. в Сливен се провежда конгрес на Женския съюз. В града се стичат делегати от цялата страна. Програмата е спусната предварително и всяка членка знае своята задача. Конгресът е открит с огромно тържество и реч изнесена от председателката на женското дружество „Майчина длъжност“ Стела Русчева.

В годините след конгреса „Майчина длъжност“ продължава своето развитие в организацията и стопанисването на детските ясли, домове, родилен дом, сиропиталище. Продължава се с организирането на вечеринки, изнасяне на сказки, благотворителни търгове и др.

През 1941 г. в града се създава ново женско дружество „Слънчев лъч“ под ръководството на Ана Гиндева. Основна задача на дружеството е да подпомага бедни и болни граждани, които нямат средства за лечение и се срамуват да търсят помощ. В него членуват обикновени граждани, които не разполагат с много средства. Дружеството се издържа от членски внос. На по-късен етап „Слънчев лъч“ се слива с „Майчина длъжност“.

Дейността на женските благотворителни дружества във време на робство и войни, когато жената е пазителка на домашното огнище, на народните обичаи и традиции, на родния език, е резултат на зародилия се у българките стремеж за сдружаване, за духовно и икономическо израстване и развитие.

Благодарение и на будните си жени – майки, съпруги, дъщери, българският род успява да се съхрани, преуспява в трудни времена и съхранява историческото и културно наследство за поколенията.

Още снимки от новината

Теодора Захариева  1897 г. – касиер на женско дружество  „Равноправие“ – 1908 г. през 1924 г. обединено с „Майчина длъжност“
Младежка танцова група и членове на Женското дружество "Майчина длъжност" след проведения кооперативен празник в Сливен – 1940 г.
Учители и ученици при Стопанското училище "Майчина длъжност" в Сливен 1940 г.
     Клас по рисуване на стопанското училище „Майчина длъжност“ в Сливен 1934 г.
Участнички в женския конгрес в Сливен при Извора в гр. Котел

 

 
 

Copyright © 2008-2023 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев