Дезинформацията и чуждестранната намеса носят риск за европейската демокрация (видео)

Дискусията „Заплахите за европейската демокрация от чуждестранна намеса и дезинформация“ се проведе на 14 март.Дискусията „Заплахите за европейската демокрация от чуждестранна намеса и дезинформация“ се проведе на 14 март. Дискусията „Заплахите за европей
18.03.2022 / 13:26

Начините за противодействие на манипулирането на информация и нуждата от координирана стратегия срещу външна намеса бяха сред основните теми на дискусията „Заплахите за европейската демокрация от чуждестранна намеса и дезинформация“, която се проведе на 14 март.

По време на събитието, организирано от Бюрото на Европейския парламент в България, бяха обсъдени въпроси, свързани със защитата на европейската общност от хибридни войни, конспиративни теории, кибератаки и манипулиране на онлайн платформи, както и от скрито чуждестранно финансиране на политически дейности, в контекста на настоящата война в Украйна. Участниците обърнаха специално внимание и на влиянието на дезинформацията върху демократичните процеси чрез социалните мрежи, които се превръщат в мощни средства за манипулация и поляризация на общественото мнение.

 

Андрей Ковачев, член на Европейския парламент (ЕНП) и на специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията (INGE), дефинира дезинформацията като война, чиято основна цел е завладяването на сърцата и душите на хората. Той определи темата като много сложна, защото от една страна стоят свободата на медиите и на изразяването, но от друга страна е въпросът за защитата на демокрацията, която да бъде предпазена от разрушаване отвътре чрез уж демократични средства. Според него ключовите елементи за справяне с дезинформацията са инвестициите в образователната система, медийната грамотност сред младите, критичното мислене и законодателството, готвено от Европейската комисия, което ще задължи доставчиците на информация, включително социалните мрежи, да ограничават дезинформацията и фалшивите новини.

Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на Factcheck.bg, обясни как работят манипулацията и дезинформацията. По думите ѝ те се основават на човешките емоции, а не на фактите, представяйки своята пропаганда с лесни за разбиране думи. Според нея е нужна своевременна журналистическа реакция с цел противодействие на дезинформацията, идваща не само от социалните мрежи, но и от политически източници.

 

Според Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията, основният проблем с дезинформационните атаки е, че са насочени срещу централни институции на демокрацията, като се вклиняват в политически и обществени разделения. Като примери за това той посочи пандемията, както и войната в Украйна. Той обърна внимание и на частния бизнес, който често бива спонсориран от външни източници и впоследствие може да бъде превърнат в средство за пропаганда и зловредна манипулация.

 

Участниците отговориха на редица въпроси, както от присъстващите в залата, така и от зрителите онлайн. Те се обединиха около тезата, че са нужни своевременни и решителни мерки срещу дезинформацията на национално и европейско ниво. Мерки, които освен да дефинират проблема, трябва да предоставят ефективни решения, които да следват демократичния модел.

 

Гледайте цялата дискусия, която беше модерирана от Добрина Чешмеджиева, журналист от БНТ, във видеото.

 

Още снимки от новината

Участниците отговориха на редица въпроси, както от присъстващите в залата, така и от зрителите онлайн.

 

 
 

Copyright © 2008-2023 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев