Свързват 5 процента от случаите на рак на пикочния мехур в Европа със съдържащите се в чешмяната вода химикали трихалометани

вода
11.03.2022 / 12:03

Пет процента или над 6500 от случаите на рак на пикочния мехур в Европа могат да бъдат свързани със съдържащите се в чешмяната вода химикали трихалометани (THM), сочи проучване, кооординирано от Барселонския институт за глобално здраве (Barcelona Institute for Global Health) ISGLOBAL и публикувано в списание Environmental Health Perspectives през 2020 г. Трихалометаните са странични продукти от процеса на дезинфекция на вода за питейни цели. Те се получават при смесването на хлора с дори малки количества от срещащите се във водата органични вещества.

Става въпрос за едно от първите подобни проучвания, което цели да установи колко от тези тумори са възникнали поради излагане на трихалометани в чешмяната вода. Проучването е направено през 2016 г., а от членуващите тогава 28 страни (преди оттеглянето на Великобритания от Съюза) само България и Румъния не са предоставили актуална реална информация. Липсата на данни за двете страни е принудило изследователите да използват приблизителни цифри и предположения. Вследствие на това в България на практика не се знае каква е реалната ситуация за съдържанието на трихалометани в чешмяната вода, а оттам и за свързания с тях брой случаи на рак на пикочния мехур.

Резултатите от проучването показват, че случаите на рак на пикочния мехур свързани с излагането на трихалометани в ЕС, могат да спаднат с 44 процента, ако концентрацията им във всички страни спадне до средното ниво от 11 μg/L (при допустима граница на ЕС от 100 μg/L).

Добрата новина е, че в повечето европейски държави концентрацията е доста под границата на референтните нива. И все пак в 13 държави са установени високи средни нива на трихалометани. Сред тях са Кипър, Унгария, Ирландия, Испания, Португалия и Великобритания. Съответният риск от свързан с тази причина рак на пикочния мехур варира в различните страни, като е най-висок в Испания и Великобритания съответно с около 1500 и 1350 случая. Най-високият процент на случаите е установен в Кипър – 23%, Малта и Италия 17%, а в Испания и Гърция той е около 10%. Най-нисък риск съществува в Дания, на практика 0%, докато Холандия, Германия, Австрия и Литва имат по-малко от 0,5%.

Според изследователите „през последните 20 години бяха положени големи усилия за намаляване на нивата на трихалометани в няколко страни от Европейския съюз“. Настоящите нива в някои от тях обаче все още могат да представляват риск, свързан с развитието на рак на пикочния мехур.

Броят случаи, които могат да бъдат приписани на излагането на трихалометани, e установен чрез информация от международната база данни за рак на пикочния мехур и съответните статистически модели, установяващи как средното ниво на THM е свързано с честотата на този вид тумори във всяка страна. В България и Румъния липсва достатъчно информация за нивата на THM в чешмяната вода. Едно от главните предизвикателства пред проучването се оказва достъпът до актуализирана представителна информация за нивата на трихалометани в съответната страна. За целта общинският персонал, грижещ се за осигуряване на качеството на водата, е бил помолен да попълни въпросници, свързани с концентрацията на THM във водни проби, получени от чешмата, разпределителните тръби и пречиствателните станции.

Освен общинските данни, използвани са също обществено достъпна информация, доклади за качеството на водата и научна литература по темата. Изследователите събират и данни за нивата на отделните трихалометани, а именно хлороформ, бромодихлорометан, дибромохлорометан и бромоформ. Въпреки това те не успяват да получат всички необходими данни за целите на изследването. Най-критична е липсата на информация от България и Румъния. „Надяваме се, че тези данни ще станат по-лесно достъпни в бъдеще“, отбелязва изследователката Кристина Вилянуева от Барселонския институт за глобално здраве (ISGLOBAL).

Вече е известно от предишни проучвания, че излагането на THM по различни начини, включително чрез поглъщане, вдишване, контакт с кожата, увеличава риска от рак на пикочния мехур. Хлорът, който се използва за обеззаразяване на питейната вода чрез елиминиране на болестотворни бактерии, вируси и паразити, е причината за появата на трихалометаните. Проучвания показват, че хлорът може да бъде причина и за редица здравословни проблеми, сред които сърдечни заболявания, анемия, хипертония, атеросклероза. Също така хлорът изсушава кожата, дразни лигавицата на очите и спомага за разрушаване структурата на косъма, в резултат от което косата става чуплива и започва да пада по-лесно. Сред нежеланите му ефекти е и унищожаването на витамин Е в тялото.

При дезинфекция на питейната вода част от хлора остава във водоснабдителната мрежа и достига до крайния потребител. Силният мирис на хлор във водата се дължи на неговата реакция с определени вещества. Следователно водата, която силно мирише на хлор, обикновено е замърсена. В същото време количеството на свободен хлор във водата не бива да надвишава 0,40 mg/l. Вредните въздействия на хлора върху човешкото тяло са резултат от приема на чешмяна вода, от вдишването на отделяните по време на душ хлорни пари, както и от директното проникване през кожата при всекидневната употреба на хлорирана вода.

Прикачени файлове към новината

http://interimage.bg/
 
 

Copyright © 2008-2023 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев