201 годишнина от рождението на Сава Доброплодни и 70 години от създаването на Българските държавни архиви

Сана Доброплодни
02.12.2021 / 14:20

Сава Доброплодни

(3.12.1820-19.04.1894)

 

Роден в гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ на 3. 12. 1820 г. в семейството на даскал хаджи Илия и неговата съпруга, също учителка, хаджи Трендафила. Сава е второто дете на двамата даскали. Хаджи Илия обучава момчетата в своя дом, а хаджи Трендафила е първата учителка в града, преподавала на момичетата. В бащиния си дом Сава получава първите знания. На дванадесет годишна възраст остава сирак. Изпратен да чиракува при родственик шивач малкият Сава получава първите уроци на занаятчийството. По-късно виждайки жаждата му за знание и учение с помощта на сливенския търговец х. Георги х. Канев и първия български индустриалец Добри Желязков - Фабрикаджията е изпратен да учи в Цариград в най-реномираното по онова врече в османската империя гръцко училище за момчета християни, наречено „Велико народно училище“ в Куручешме. Тук той изучава литература, философия, география, геометрия, физика, богословие и френски език. Преподава се на гръцки език и Сава го изучава до съвършенство. За кратко в това училище негов съученик е Георги Сава Раковски, който го напуска по собствена воля след спречкване с друг ученик. В училището Сава получава и прозвището си – Доброплодни идващо от гръцкото Евкерпидис. Наречен така от своя учител по гръцки език заради своя благ характер, прилежание, желание да се учи. Новото име му става спътник до края на живота му.

В 1842 г. Сава завършва училището в Куручешме и се главява за даскал в Котел. Новият живот поставя двадесет и две годишният Доброплодни пред нови изпитания: нов начин на живот, нови порядки, нови обноски и отношения. Благодарение на кроткия си нрав и добро сърце преодолява всички трудности и неволи в този планински град с нови хора. Скоро ангелогласният му глас оглася църквата, а добрата му дума се чува освен в школото и в сбирките на чорбаджии и първенци на Котел. Доброплодни държи на своите ученици и със строгост и доброта преподава на будните котленци. Той се стреми да разшири и обогати знанията им извън школото, като отделя от свободното си време за беседи и поучения. Скоро този млад човек става любимец на всички. По това време виждайки колко изостанало е преподавателското дело и развитието на училището в душата му покълва идеята за преобразование на училищната система. Интуитивно чувства, че начинът на преподаване е схоластичен, вкостенял. Бавно и съзнателно изучава училищното дело, начина на преподаване, предметите които се изучават и вади своите поучения.

През 1847 г. е учител в Шумен. Тук освен с преподавателска дейност се занимава и с литература. Отделя много време за превод и написването на първата си книга “Игономия, сиреч правила, за да си вардим здравето“ , която има успех. Погледът му обаче е насочен отново към любимото училище – няма учебници, учебни пособия, помагала, които да подпомагат учениците и учителите в преподаването и усвояването на уроците. Лошо е организирано училищното дело, няма единна система на преподаване, част от предметите са църковни и ненужни на учениците, а други предмети от естествените и математически науки не са застъпени. Тези и други проблеми обаче няма да бъдат решени сега. Доброплодни поставя новото начало на обучение и преподаване при повторното му връщане в Шумен през 1856 г. Той вече е автор на отпечатаните в Земун книги: „Водители на взаимните училища“, „Здравословие“, комедията „Михал“ и „Писменик“. Преподавал е във „Великата карловичка гимназия“ където с интерес взема участие и изучава училищното устройство, преподаваните предмети, интересува се от начина на преподаване. Интересува се живо от театъра, проучва сценичната техника, похватите с които е написана и поставена пиесата.

В Шумен Сава Доброплодни се впуска да направи всички промени, които е усвоил като дава един нов облик на училището. Плод на дейността му е създаването на полугимназия, организирана по последните изисквания на учебното дело. Изхвърля много от ненужните църковни предмети и ги заменя със светски в областта на естествените и математически науки, които се преподават на български език. Създава правилник по който да се води обучението. По негово искане от българското население се събират пари и се изгражда нова сграда. Единодушно Доброплодни е избран за директор на първата в българско полугимназия. За пръв път в Шумен на 11 (24) май 1857 г. е организирано от него честване на делото на двамата братя, създатели на славянската азбука, Кирил и Методий. С много труд и убеждение създава в Шумен първото читалище.

Вечерта на 15 август 1856 г. е паметна за шуменската общественост, а днес за театралните дейци. Сава Доброплодни , подпомогнат от приятеля му Йозеф Майзнер, с участието на възрастни ученици и някои младежи, поставят комедията му „Михал“. „Позорището“ се играе в салона на Костовата ракиджийница. През антрактите свири оркестър, организиран и дирижиран от друг известен емигрант, музиканта Шафран. Остава в паметта на съвременниците, а днес се чества като рождената дата на българското театрално дело.

През 1859 г. Сава Доброплодни напуска града в който е отдал най-хубавите си години и сили от своята младост и се завръща в родния Сливен. Животът му тук е отново поделен между училището, църквата, където пее в празничните дни и сливенската община, където заема едно от първите места. И тук е новатор, създател на нов тип училище, нови порядки и отношение. Той държи за реда и благоприличното отношение на учениците си, строг, взискателен и справедлив е към всички. Открива полугимназия. Директор е на сливенските обединени училища.

Като общественик по негова инициатива се изгражда нов мост над река Асеновска, който свързва двете махали „Клуцохор“ и „Сливенска“.

Взема живо участие при изгонването на гръцкия владика от Сливен.

За личния и семеен живот на този скромен и неуморим труженик се знае съвсем малко. Женил се е два пъти. Първо в Шумен през 1852 г. за Фотини дъщеря на х. Жека, родом българин и майка ѝ Морука родом гъркиня. Ражда им се син Преслав, който след развода остава да живее с майка си. Втората му жена е много по-малката от него Марийка от Сливен, която е едва четиринадесет годишна. Това е голямата му любов, но за жалост умира твърде млада през 1866 год. на двадесет години повалена от сипаница (шарка).

След нейната кончина Сава Доброплодни изпада в дълбоко униние и дълги години не може да се съвземе. Единствена утеха за него е преподаването, любовта към училището и неговите книги.

Сам, чужд сред своите и свой сред чуждите Сава Доброплодни крачи своя житейски друм.

Последните си дни изживява в скромната квартира в покрайнините на тогавашна София. Беден, болнав и самотен този възрастен човек отдал безкористно всичко най-хубаво от своето голямо българско сърце се прощава с живота на 1 май 1894 год.

Стой! Чети да видиш брата!

Кой лежи тук тихо в гроба?

Който не знай що е злоба.

Той учителствува много

Без да търси злато, слава

Ами още и в дълг влезе

Само книги да издава.

…………………………………….

Сава Доброплодни

Български държавен архив
 
 

Copyright © 2008-2023 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев