Болшинството от жителите на квартали с концентрация на бедност в община Сливен имат желание да узаконят жилищата си

Кръгла маса с представители на Община Сливен
11.06.2021 / 11:40

В аналитичен доклад, Хабитат България представи резултатите от социологическото проучване „Жилищни потребности и нагласи на семействата в квартали с концентрация на бедност в Община Сливен“ на кръгла маса с представители на Община Сливен и други заинтересовани страни на 11.06.2021 г.

Хабитат България изпълнява проект „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, чиято цел е да допринесе за разработване на адекватни общински и национални жилищни политики, свързани с подобряване жилищните условия на уязвими групи от населението. Проектът е финансиран от Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014 - 2021 г.

В рамките на проекта се проведе задълбочено социологическо изследване на жилищните нужди в ромски общности в Сливен (кв. Надежда и с. Тополчане) и проучване на действащите общински жилищни политики. Под ръководството на доц. Алексей Пампоров от Институт по философия и социология на Българска академия на науките (БАН), резултатите от социологическо изследване бяха обобщени в аналитичен доклад. Данните от доклада бяха представени по време на организирана кръгла маса, в която взеха участие представители на Община Сливен, граждански организации и граждани. Предизвиканата дискусия цели да ангажира активното участие на публичните власти, както и други заинтересовани страни при формулирането на отговарящи на реалните нужди общински жилищни политики, програми и наредби.

Основните акценти от доклада са посочени по-долу в този документ. След провеждането на срещите и консултациите с общинските власти, гражданите и други заинтересовани страни, пълният доклад ще бъде финализиран и предоставен за публичен достъп на уебсайта на Хабитат България www.hfh.bg

Хабитат България работи успешно в община Сливен в рамките на инициатива за подобряване на жилищните условия, чрез предоставяне на микрофинансиране за жилищни подобрения на семейства с ниски доходи. За период от 4 години организацията е предоставила подкрепа за подобряване на жилищните условия на над 560 семейства от кв. „Надежда“ на обща стойност над 111 000 лева.

 

За Хабитат България:

От стартирането на своята дейност през 2001 г., Хабитат България популяризира идеята за адекватните жилищни условия като основно човешко право и работи за активизиране на съзнанието на обществото в посока премахване на жилищната бедност. Организацията подпомага разрешаването на жилищните проблеми на лица и семейства, които не притежават собствен дом и нямат достатъчно средства за закупуването, построяването или наемането на такъв, както и на лица, живеещи в неадекватни жилища, които нямат възможност да ги ремонтират и подобрят. Следвайки идеите и принципите на партньорство, обществено сътрудничество, доброволчество, загриженост и уважение към нуждите на другите, до момента Хабитат България е построила 12 нови жилища с помощта на над 400 доброволци от цял свят и е подкрепила повече от 6 000 партньорски семейства в 24 населени места в страната да подобрят условията си на живот. Научете повече на: https://hfh.bg/

Хабитат България работи активно и като застъпник за подобряване на жилищните условия в страната. През 2013, 2016, 2019 и 2021 г., организацията провежда четири Национални жилищни форума. Инициатор е на създаването и координира дейността на Коалиция за подобряване жилищните условия в България „Достоен дом“. От своето основаване през януари 2014 г. досега коалицията е направила редица предложения за подобряване на законодателната рамка, методически указания и програмни документи в областта на жилищната проблематика. Научете повече на: https://hfh.bg/bg/coalition-decent-home/

В рамките на най-големия глобален проект за достъп до жилище и жилищни права – Build Solid Ground, Хабитат България проведе международна конференция „Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините“. За период от три години (2018 г. - 2020 г.) бяха организирани информационни срещи в трийсет български общини и четири университета, посветени на предизвикателствата и възможностите на урбанизацията. В подкрепа на събитията в тези градове се проведоха и доброволчески инициативи за подобряване на градската среда, в които се включиха над 2000 участника. Научете повече на: https://buildsolidground.bg/

 

„Жилищни потребности и нагласи на семействата в квартали с концентрация на бедност в гр. Сливен и с. Тополчане“

Докладът представя резултатите от социологическо изследване, проведено в зони на коцентрация на бедност в четири населени места: гр. Сливен, гр. Търговище, с. Тополчане, община Сливен и с. Голямо Ново, община Търговище, в периода 20 юли – 20 октомври 2020 г. Проведени са анкети в 800 домакинства, както следва: 310 в кв.“Надежда“, гр. Сливен, 140 в с. Тополчане, община Сливен, 150 в кв. „Малчо Малчев“, гр. Търговище и 200 в с. Голямо Ново, община Търговище.

Докладът е изготвен от доц. Алексей Пампоров, социолог в Институт по философия и социология на Българска Академия на Науките (БАН) и обхваща три основни тематични полета: Условия на живот (жилища, инфраструктура, отопление); Собственост на жилищата и нагласи към узаконяването им (документи за собственост, нагласи към узаконяване, идеалната нова къща, достъп до общинско жилище); Доходи на домакинствата и нагласи към целево микрокредитиране (доходи на домакинствата и нагласи към използване на микрокредити).

По отношение на инфраструктурната обезпеченост на жилищата в кв.“Надежда“ в гр. Сливен само 26,8% имат тоалетна вътре в жилището и само 33,2% имат баня. В с. Тополчане тоалетна вътре в жилището имат само 19,3%, а баня - 35%.

В двете изследвани локации около 75% от анкетираните са свързани с общинската електропроводна мрежа, а останалите или нямат достъп до електроенергия ( 0,7% в кв. Надежда и 2,1% в с. Тополчане), или вземат от съседи на базата на лични договорки ( 24,7% в Сливен и 22,1% в с. Тополчане).

За разлика от достъпа до електроенергия, достъпът до течаща питейна вода е значително по-затруднен. На практика в кв. „Надежда“ едва две трети от домакинствата са свързани с общинската мрежа. Въпреки това най-проблемна изглежда ситуацията в с. Тополчане, където приблизително 17% от домакинствата нямат достъп до пиейна вода и няма от къде да вземат в близост.

Според изследването, достъп до канализация имат около 70% от домакинствата в двете населени места в Сливенско, останалите имат или септична яма или нямат канализация.

Достъпът до сметосъбиране също разкрива значим инфраструктурен проблем в условията на живот в тези квартали. Над две трети от домакинствата в Сливен изхвърлят боклука си в торби пред вратата на жилището, които биват събирани няколко пъти седмично. Предвид гъстотата на заселване на квартала обаче това е рискова предпоставка за възникване на нежелани епидемични обстоятелства,

свързани с болести породени от лошата санитарна среда. Кв. „Надежда“ обаче не е най-проблемното място в това отошение. В село Тополчане под 1/4 от домакинствата имат достъп до контейнери за сметосъбиране, а при почти половината домакинства никой не събира изхвърлените боклуци.

Отоплението през зимата може да се превърне в значим фактор за задълбочаване на бедността или за циклично попадане в капана на бедност, поради натрупани дългове, от една страна. От друга страна е пряко свързано с качеството на въздуха, който домакинствата са принудени да дишат през зимния отоплителен сезон. Основният източник на отопление са т.нар. печки на твърдо гориво (дърва и въглища). В кв. Надежда, гр. Сливен е регистриран и относително висок дял на домакинствата, които се отопляват с електрически ток, посредством радиатори, калорифери или климатици – 18,6%.

За да оптимизират своите разходи, домакинствата използват различни подходи за отопление на жилищата си през зимата. Данните показват, че между различните квартали не се наблюдават твърде големи разлики. В кв. Надежда има лека тенденция да се отопляват всички стаи, както и спалните да се затоплят само преди лягане в малко по-висока степен, докато в с. Тополчане е малко по-висок делът на домакинствата, които се събират да живеят само в една стая от жилището.

Относно наличните документи за собственост в кв. „Надежда“, какъвто и да е документ за собственост имат едва 12,8% от анкетираните. Почти три четвърти от домакинствата нямат никакъв документ. Съвкупността от домакинства в Тополчане е разделена на две приблизително еднакви части – 56,9% имат някакъв документ за собственост, докато останалите 43,1% нямат документи или не знаят дали има такива.

Във всички изследвани квартали се наблюдава изключително високо ниво на желание жилището да бъде узаконено – съответно 100% в Тополчане и 60% в кв. „Надежда“. В Тополчане почти ултимативното условие обаче е да няма големи разходи свързани с тази процедура. Вероятната причина за това е, че все пак домакинствата в тези места притежават нотариален акт или друг документ за собственост и узаконяването фактически ще засегне някои пристройки или преустройства на жилището. Съгласието в Сливен също е много високо, като приблизително 40% са декларирали, че биха узаконили жилището си, дори и да има съществени разходи, свързани с това.

Близо 70% от анкетираните биха закупили земя или имот на друго място извън квартала. Основният фактор, поради който имат колебание за преместване извън квартала е дали биха имали достатъчно средства за такава инвестиция (68,5% в кв.“Надежда“), но има и други значителни причини за отказ. В Тополчане водещият фактор за нежелание е обстоятелството, че в квартала живеят роднините и приятелите (67,8%), а 28,5% харесват местоположението и условията си на живот.

Впечатление прави и високият процент респонденти, които биха похарчили пари за сериозен основен ремонт на настоящето си жилище и за неговото узаконяване. В кв. „Надежда“ в Сливен над 3/4 от домакинствата биха се опитали да съберат пари за узаконяване на постройката си. В Тополчане респондентите са по-склонни да инвестират средства в смяна на дограмата и ремонт на покрива.

Проучването доказа, че изследваните общности са действително с концентрация на бедност. В Тополчане, където е и най-висок рискът от бедност, 87,5% от домакинствата живеят с доходи под националната линия на бедност за съответната година, а специфичната линия на бедност е 147 лв. В кв. Надежда, град Сливен, доходите са по-високи и там под националната линия на бедност живеят 57% от жителите на квартала.

Още снимки от новината

Кръгла маса с представители на Община Сливен
Кръгла маса с представители на Община Сливен

 

 
 

Copyright © 2008-2022 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев