2021 г. - 70 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ

ДА-Сливен
08.06.2021 / 11:12

През настоящата 2021 г. се навършват 70 години от издаването на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г., с който се поставя началото на централизирано държавно организиране на архивното дело – създава се държавният архивен фонд (ДАФ), определя се организацията на държавните и учрежденските архиви, редът за работа с документите и сроковете за тяхното съхранение. Първоначално тези функции са се изпълнявали от създаденото Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. На следващата година Министерският съвет с Постановление № 344 от 18 април 1952 г. регламентира организацията, функциите и профилът на държавните архиви. Към структурата на Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те окръжни центрове – Софийски, Благоевградски, Пловдивски, Старозагорски (Сливен е бил към него), Хасковски, Бургаски, Сталински (дн. гр. Варна), Коларовградски (дн. гр. Шумен), Русенски, Търновски, Плевенски, Врачански. След промяната на административно-териториалното устройство на страната след 1959 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. През 1959 г. е създаден и Държавният архив в Сливен. В периода 1961–1992 г. териториалните архиви са на пряко подчинение на окръжните и общински народни съвети.

Архивната институция на няколко пъти променя наименованието и ведомствената си подчиненост. През 1961 г. преминава от системата на МВР към Министерството на просветата и културата, а в следващите години последователно към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет (от 1976 г. под наименованието Главно управление на архивите). През 2007 г. е приет Закон за Националния архивен фонд, който определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“.

Държавен архив - Сливен – началото е поставено на 18 юли 1959 г., със Заповед № 380 на министъра на вътрешните работи. До 1961 г. е на подчинение на архивния отдел в МВР, след което преминава към Окръжен народен съвет, а от 1988 г. е в структурата на Община Сливен. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет, което сега е преименувано на Държавна агенция „Архиви“.

В архивохранилищата на Държавен архив – Сливен се съхранява историята на институции, предприятия, училища, лични фондове и др., възлизаща на километри документи. Общата фондова наличност на архива към 1 ян. 2021 г. е 1247,33 линейни метра с 2234 архивни фонда (2149 учрежденски и 85 лични) с общ брой 148 948 архивни единици, 731 частични постъпления и 2130 спомена.

Най-старият документ е ферман на турския султан за построяване на църквата „Св. Николай“ в с. Жеравна и е от 1824 г.

Особено внимание заслужават следните учрежденски фондове:

Документите на Сливенска митрополия обхващат периода от 1879 до 1949 г. Тук се съхраняват писма на първия Сливенски митрополит Серафим до Екзарх Йосиф, в които описва живота в града под турска власт, взаимоотношенията между българи и турци, събитията около потушаването на Априлското въстание, разгрома на четата на Стоил войвода и други. Запазени са и документи за провежданите избори за Сливенски митрополит, екзархийски и епархийски съвети, за архиерейски наместници и църковни настоятели, за културно-просветната и благотворителната дейност на църквите от Сливенската епархия и на Сливенската митрополия. Архивните документи на Малкотърновската църковно-училищна община (1882–1930) хвърлят светлина върху учебното дело, грижата за строежа и поддържането на българските училища, подбора и назначаването на учители, техните заплати и др., още когато тя е била в пределите на Османската империя;

Сливенско окръжно управление. С приемането на Органическия устав Източна Румелия е разделена на 6 департамента (окръга) с главни градове Пловдив, Татар Пазарджик (Пазарджик), Стара Загора, Сливен, Бургас и Хасково. На 13 ноември 1878 г. Областното събрание приема Закон за административното териториално деление на Източна Румелия, съгласно който в Сливенски окръг са включени следните околии: Каваклийска (Тополовградска), Къзълагачка (Елховска), Котленска, Сливенска и Ямболска. Управлението на окръга се осъществява от окръжния управител (префект) и Главния съвет. Документите, които се съхраняват са за периода 1886-1901 г. - преписки между Сливенския окръжен управител и околийските началници по дейността на местното управление, както и за цялостния обществено-политически живот в града. Интерес представляват документите за бунта и размириците през 1886 и 1887 г., поведението на политическите емигранти, отношението на българските правителства и населението към борбите на българите в Македония и Тракия и подготовката на чети за тяхното освобождение;

Градско общинско управление – Сливен. След Освобождението от турско робство в Сливен през 1878 г. бил назначен градски управителен съвет, който започнал своите заседания от 20 апр. 1878 г. Съветът се е състоял от трима души - председател, секретар и член. На 2 апр. 1881 г. са проведени първите избори след Освобождението, на които бива избран общински съвет в състав 10 души, начело с 3 помощници. В резултат на явилите се необходимости към съвета постепенно били назначавани общински бирник (1880 г.), агенти, комисар, лекар и фелдшер (1881 г.), пожарна команда, полски и горски пазачи, градинари и т. н. През 1905 г. имало вече напълно обособени отделения към съвета, съобразно неговата дейност. Съхраняват се документи за 1878-1944 г., които съдържат данни за благоустрояването и хигиенизацията на града, за опазване на здравето и медицинското обслужване на населението и др.; планирането, строителството и благоустрояването, построяването на водопроводи и водоснабдяването, опазването и експлоатацията на горите; статистически сведения за броя на жителите, фабриките и тяхното производство, цените на селскостопанските продукти, занаятчиите и други;

Областен съд Сливен. Сливенският областен съд е създаден около 1944 г. По време на съществуването си търпи доста промени. В своята дейност Сливенският областен съд се ръководи от съществуващото законодателство и от разпоредбите на Министерство на правосъдието. Съществува като втора инстанция на Върховния съд. Съществена е дейността му по отношение на разгледаните конфискационни дела от общ характер, образувани по Закона за конфискацията на имоти, придобити чрез спекула на бивши фабриканти, търговци и др. в Сливен и сегашната област. Запазени са документи за периода 1880-1944 г., които представляват търговските и дружествени регистри на фирми, еднолични търговци, дружества и организации, потребителни и горски кооперации, както и фирмените им досиета;

Мъжка гимназия „Добри Чинтулов“ – Сливен. Наследница на ценните традиции на светското училище преди Освобождението, тя е свързана с името и делото на поета Добри Чинтулов. Създаването и първоначалното й развитие са свързани с имената на учители като Никола Михайловски, Михаил Греков, Димитър Добрович, Михаил Икономов, Никола Габровски. Тук преподават и учителите чехи Иван Кадлец, Тодор Монин, Йосиф Цобел, Владислав Шак и братята Хермин и Карл Шкорпил. Документалните материали на гимназията отразяват един богат, наситен с много събития живот;

Текстилно акционерно дружество „Илия Калов“ – Сливен. През 1890 г. Илия Калов, заедно с братята си Тодор и Александър, купуват фабриката на Георги Манолов в Асеновското дефиле. През 1905 г. построяват нови сгради и купуват парна машина. През 1927 г. е регистрирано Текстилно акционерно дружество "Илия Калов" с Председател Илия Калов и членове - синовете му. Фабриката е била една от най-крупните предприятия на вълнената индустрия в страната. От документите личи, че тя е била главен снабдител с вълнени платове и одеала не само на пазара, но и на войската, двореца, всички държавни учреждения, в които се е носело униформено облекло до национализирането й на 23 декември 1947 г. Запазени са лични документи на собственика на фабриката; документи за създаването на дружеството, за собствеността на недвижимите имоти, за машините и инвентара; за производството и движението на стоките; за снабдяване с машини и суровина за производството; досиета на клиенти, с които фабриката е в търговски отношения, както и за финансовата й дейност до национализацията.

В архива се съхраняват и много лични фондове на известни сливенски общественици и културни деятели като Стефан Ст. Гидиков – общественик, д-р Иван Сим. Станчев – лекар балнеолог, Васил Димитров – музикален педагог, Добри Добрев – художник, з. а. Николай Дойчев, Стефан и Ивана Пейчеви – скулптори, Петър Димитров – Рудар – писател, Руси Русев – политик и много други.

70 години са един период, в който се организира държавното съхранение на документи за историята на държавата и в частност на Сливен и областта. Нека и занапред бъдем морално отговорни към следващите поколения и съхраним ценните днешни документи, които ще попълват историята ни и занапред.

 

Държавен архив – Сливен

9 юни 2021 г.

 
 

Copyright © 2008-2023 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев