Над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост

Милена Ангелова
25.09.2020 / 09:25

Асоциация на индустриалния капитал в България се включи в Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд 2020 г.

 

В рамките на Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд за 2020 г., д-р Милена Ангелова представи постигнатите резултати от АИКБ по ограничаването и превенцията на недекларираната заетост и подобряване качеството на работните места, по време на конференция, организирана от ГИТ.

„Близо 20 години АИКБ активно работи по търсене на подходящи мерки, с които да ограничи сивите практики. От миналата година, ние, в сътрудничество със социалните партньори, изпълняваме проект BG05M9OP001-1.051-0001 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез ограничаване и превенция на недекларираната заетост“. Особено полезен резултат е идентифицирането и анализирането на новите форми на заетост и рисковете за проявление на недеклариран труд, които те крият“ – посочи д-р Ангелова, която е и ръководител на проекта. Тя разказа за проведените две национално представителни проучвания за установяване на нагласите на работодателите и заетите към различните форми на недеклариран труд, причините за приемане на работа без договор, получаване на „пари в плик“, спестяване на осигуровки и други. Проучванията показаха, че над 90 на сто от българските работодатели и работници не познават новите форми на заетост и рисковете, които те крият за проявата на форми на недеклариран труд. Темата е особено актуална в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, която изведе на преден план необходимостта от реорганизация на работните процеси и използване на информационните технологии за работа от разстояние.

По отношение на възприемането на формите на недекларирана заетост, и работодателите, и работниците посочват, че недекларираната заетост най-често се среща като работа без договор (93,7% от работодателите и 97,3% от работниците), втората най-често срещана практика е доплащането в плик (89,7% от работодателите и 90,6% от работниците). Следват извънредният труд, който не се доплаща, прикритите трудови договори, неплащане на осигуровки и други.

Д-р Ангелова допълни още, че „Необходимостта да се разширят мерките на информиране и консултиране са ключови за пораждането на нетърпимост към сивите практики“.

През 2010 г. АИКБ разработи Композитен индекс за измерване на светлата част от икономиката. КИ показва, че българската икономика изсветлява с бързи темпове от 64,59 пункта през 2010 г. до 79,10 пункта за 2018 г. Това доказва, че мерките и инструментите, които се прилагат съвместно от всички заинтересовани страни - правителство, социални партньори и работодатели и заети, са адекватни. Въпреки това, недекларираната заетост остава проблем и справянето с нея изисква да се разработят специални мерки, включително за насърчаване на декларирания труд. Това са и следващите цели, по които работи АИКБ. Една от тях е разработването на отделен Под-индекс за измерване на недекларираната заетост, както Национална карта на недекларираната заетост, която ще бъде представена в началото на 2021 г.

Д-р Милена Ангелова посочи, че благодарение на извършената до момента работа е събрана обширна база данни от добри практики – както в световен и европейски мащаб, така и от над 30 предприятия. Те са анализирани и на тази основа се разработват механизми, методики и мрежи за позитивни въздействия върху пазара на труда за ограничаване на недекларирания труд. На този етап са идентифицирани няколко групи мерки, които ще бъдат подробно разписани през следващите месеци – като засилване на консултациите сред работодателите и заетите лица, подготовка на обучителни програми и други.

Преди броени дни започна и изграждането на новата информационна система към Националния център „Икономика на светло“, чрез която не само ще се провеждат различни кампании за провеждане на проучвания, но и ще се даде възможност за получаване на сигнали и предложения за превенция на недекларирана заетост, потребителите ще могат да се самообучават, като научат повече за новите форми на заетост - какво представляват те, кои са основните елементи за полагане на деклариран труд при тях.

При изпълнението на проекта АИКБ разчита и на своите асоциирани партньори в лицето на ГИТ, АЗ, МТСП, БСК, БТПП и КРИБ, както и на членовете на Обществения съвет към Националния център в лицето на Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, НАП, НОИ, НСИ и още редица други институции и медии.

 

Продължителността на проекта е 30 месеца, а одобрената безвъзмездна финансова помощ за неговото изпълнение е в размер на 2 033 230.47 лева.

 

24.09.2020 г., София

 
 

Copyright © 2008-2021 ТУИДА НЮЗ | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев